Office by Alex Penny
Денят ми беше прекрасен! <3 :)
A nice Friday 13-th.
Нормалните тийнове биха продължили напред, след като видят, че нещата не работят. За моя огромна радост, с него си говоря ВСЯКА вечер с часове, да не говорим, че прекарваме време заедно И в училище.
На 21-ви декември, като се събрахме у нас, стана ясно, че тя и той са заедно. Радвах се за тях, разбира се, все още се радвам, тя е страхотна…но…не мога да кажа, че бих била нещастна ако нещата между тях не проработят. Просто колкото и да искам, не мога да си изкривя душата. Не мога. Чувствам се виновна, задето харесвам заето момче и то момчето на моя приятелка. Още по-виновна се чувствам, че му се наслаждавам, когато ми пише и вътрешното удоволствие, което испитвам когато ме пита “как мина денят ти? защо си тъжна?” или, когато ми каже “ти си яка. A real bro.”, въпреки, че знам, че съм във “френд зоната”…не мога да го предотвратя. Вече 7-ми месец…страх ме е да кажа “любов”, защото ако го направя, рискувам да сгреша, но наистина МНОГО ми пука за този човек. Ама много, много. До такава степен, че чак боли. Нова година у тях също беше по-прекрасна от очакваното… не знам… Защо трябва да е толкова невероятен? Защо трябва да го харесвам толкова много? Мамка му…
Разбирам още и още за него. По дяволите.
Ще се побъркам ако не говорим по начинът, по който говорим сега. И въпреки, че той знае какви са чувствата ми към него (или поне знае, че такива някога е имало), продължава да ми бъде приятел и да ме прави щастлива.
Благодарна съм.
И това е най-важното за мен нещо. Чувствам се пълноценна и щастлива до някаква степен. Радвам се за него и момичето. Изглежда нещата ще проработят между тях! :Р
Четвъртък, последен час - История. По стечение на обстоятелствата седнах до него (отново) и за мое огромно съжаление, беше забавно. Хареса ми. Имам мускулна треска от толкова много смях. И след като свършихме, той ми каза, че знае, че съм казала на Астрид кой харесва….което не е вярно, но не и напълно грешно.
Тъй като тя не престана да ме пита как вървят нещата с него, бях принудена да и кажа, че се отказвам, но тя не искаше да остави въпроса на страна и ме попита “Да не харесва някоя друга?”, при което аз казах “може би!”, при което тя каза, че ще разбере коя е, а аз просто си замълчах, защото каквото и да кажа в ситуация като тази, все ще е следа. Та, нямах голям избор относно тази тема, трябваше да кажа нещо…но все пак си удържах на думата и не казах име, или външен вид, или въобще дали е от училище. Но той май не ми вярва и е леко ядосан, защото Астрид не може да си държи устата затворена и е казала на Клаудия, която отишла при него и го попитала……….патки с патки. Да не говорим, че Саара (да еба майка му да еба) казала на Кайса, Нелли, Емма и Ииса (и Хорхе със сигурност), че го харесвам. ТАЯ НЯМА ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА??? НЯМА ЛИ СИ??? БАХТИ КЛЮКАРКАТА, НАЙ-ВЕЧЕ защото той харесва едно от тия момичета и ако се опита да я покани някъде и тя му каже “Еми сори, ама не, щот Стеф те харесва и не искам да си развалям приятелството с нея”, съм прецакана…ама ултра прецакана. Да не говорим, че сега като цялото училище знае, не е нужно много време, преди да стигне до него. А и сега момичето като знае, всеки път като сме 3-мата заедно ще е неудобно за всички. Тя ще си мисли, че го харесвам (след като и тя го харесва), аз ще си мисля, че той знае, че аз го харесвам, а той ще си мисли, че тя знае, че той я харесва. Еми…………..сладурско, брато. Мерси на клюкарките.
И в петък организирах купон у нас и общо взето всички без 3 момичета (Ноора, Джаз и Кайса) се отказаха, само той не беше сигурен, но след като всички момчета нямаше да дойдат, беше логично, че и той няма да дойде, щото да си единственото момче сред 4 момичета е тъпо…
Та, приказваме си, нали с мацките и на вратата ми се звъни и аз си помислих, че са съседите за нещо и отварям и ТОЙ седи на МОЯТА входна врата с Фанта под ръка и 100 каратова усмивка. Ченето ми падна. Няколко пъти. Последователно. Да не говорим, че изглеждаше убийствено добре. В моменти като този е трудно да си кажеш “Той не е за теб, просто забрави!”
Да не говорим, че си тръгна от нас в 1 часа сутринта, което го направи последния, който си тръгна. Бяхме час и половина сами, гледахме stand up comedy on youtube и се смяхме. А Джаз, на тръгване, ми каза “Мале, чак сега осъзнавам колко много общи неща имате с Йоел”, а тя си няма ни най-малка представа… НЕ МОГА!!!
КАК ДА ГО ЗАБРАВЯ? НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ДАЛЕЧ ОТ НЕГО. НЕ ИСКАМ.
(Source: leilockheart, via parkavenueprincess)
(Source: trioxide, via parkavenueprincess)
Чаках цяла седмица, за да го видя отново. Беше страхотно, да видя усмихнатото му лице да идва към мен с вдигнати нагоре ръце, викайки “I’m back!” Целият ден мина страхотно, говорихме много в час по История и в крайна сметка си тръгнах щастлива от училище. Little did I know, че това ще е последният ми щастлив ден за много седмици напред.
Вечерта беше ок…предполагам. Бях хиперактивна и усмихната и щастлива и си говорих с него и всичко беше прекрасно. Докато не започнахме да си говорим за our crushes. Знам коя е тя.
Приятелка ми е. По-слаба е. По-красива е. По-добра е. Момичето е страхотно, наистина. Невероятна и усмихната. Не мога дори да кажа, че е кучка, защото не е. И прекарах 2 часа и 30 минути, слушайки за нея, как си връзва езика, когато е до нея и как не знае как да и покаже, че я харесва. Описа всичките неща, които аз чувствам към него, но говореше за друга. И аз бях достатъчно тъпа, за да слушам и в същото време да плача под звуците на тъжна песен, която ТОЙ ми прати (и разбира се я знаех отпреди, доказателство за страхотния му вкус за музика). И ако това не боли достатъчно, казах му да бъде смел и да и каже.
Искам той да е щастлив. Поне аз като не мога, нека той да бъде.
Аз…ще се оправя. Надявам се.
hahahaha, tova e toi! V cqlata si prelest. Obojavam go!!!! Nqma go za cqlata sedmica i tova me durji da ne izpadna v kriza! Gledam go vsqka vecher! <3
I got something and it goes thumpin’ like this…
All you need is my uhn tiss uhn tiss uhn tiss!
Денят като цяло беше хубав.
Сутринта се събудих и не исках да ставам от леглото, беше 6.00 и училището ме зовеше, но имах само 1 час (75 минути мъчение по английски), след което трябваше да отидем (аз и групата) на концерта на Ямпа (един от нас…или по-скоро един от тях, тъй като все още не съм сигурна къде принадлежа аз). Както и да е…
Отидохме на въпросния пиано концерт, всички бяхме там. Аз стоях до Джаз, а тя до него, което значи, че стояхме почти един до друг. Често го поглеждах по време на концерта и в момента, в който се присегна за раницата си, за да изкара нещо от там, знаех, че ще е шумно и му направих знак за тишина, защото Ямпа свиреше в този момент (по-добре от Бетовен и Дебюси, бтв, това момче е истински гений. Съвсем сериозно!). Секунди по късно усетих побутване по коляното и го видях да гледа към мен с виновно доволна усмивка и желирано мече в ръка. Опита се да ми го подаде през Джаз, но нещо се случи при транзакцията и то падна на земята, при което той го вдигна и го остави настрана, бръкна отново в раницата си, извади друго мече и ми го подаде. Беше вкусно! <3
Вечерта също беше специална! Бяхме на купон за Хелоуин и…играхме на карти с целувки, целунах го веднъж…! Няма как да не влезе поне в един от блоговете ми! Факт е, че всички момичета го целунаха, такива бяха правилата, не ми беше особено най-приятно, но и аз го целунах. И аз. За секунда, без език, съвсем леко. Но това бяха неговите устни! <333
След играта на “норвежки крак” се заиграх с телефона му и бях изумена от количеството на quality music, което слуша. Изумена, втрещена, възхитена… 30 минути по-късно чух любимата си песен “Kryptonite” - 3 Doors Down и с изненада го чух да казва “Това е за теб, защото знам, че я харесваш!” Беше мило от негова страна да си спомни. Той е страхотен!
Още по-късно същата вечер играхме на истина или предизвикателство и разбира се, щом Карън знае, че го харесвам и е на партито и играе играта, ще ми даде 7 минути в рая с него. Той беше явно отегчен от ставащото, преди това предизвикателство, затова не знам дали е добър или лош или въобще някакъв знак, че не изпротестира ни най-малко. Каза “момент само да си взема тонколоните и айпода и отиваме долу!”. Така и направихме. За фон пусна някаква музика със много саксофон и блус. Нищо не правихме, само си говорихме, но беше приятно. Поне за мен. Темата беше сапунени сериали, дори не знам как стигнахме до там, но да…и странно, че и двамата имахме нещо да кажем по въпроса.
Непосредствено след това трябваше да тръгваме, аз бях в колата на Ямпа с Карън и Джаз, не можах дори да му пожелая приятно пътуване, тъй като ще е за 1 седмица в Дубай! (няма да го виждам в училище, нееее)
Ениуей, днес, докато си говорех с Карън за партито, тя каза следното:
oh remember when you left the main room and you sang the intro of like a heavу metal song or something?
after that he turned to the rest of us lookin really amazed and said that when a girl sings that they get a lot of credit from him and also that you are the first girl he know who has sung it
В моменти като този не знам какво да мисля. В един момент е приятелски настроен, в друг момент казва това, в трети е държи странно. Не знам дали ме харесва, и това е супер изнервящо. И ако ме харесва, защо не прави нищо по въпроса? Но пък и аз не правя нищо, а го харесвам от толкова много време…може би трябва да го поканя да излезем?
