Office by Alex Penny
Вчера денят беше странен. Говорих си с него в почти всяко междучасие и седнах с него (и Ноора) в час по история, тъй като нямаше други свободни места. Разбира се, той не беше нещо по-малко от прекрасен. Така исках да го видя преди да си тръгна…но не успях, вече го нямаше, когато часът ми свърши. Напуснах сградата на училището в странно настроение. Не тъжно, но объркано поради незнайни дори за мен причини. И леко нетърпеливо, защото го бях снимала и исках да видя снимките.
След като излязох с Иирис (сестра ми) и си направихме малко снимки, публикувах 2 от неговите във фейсбук и той ми писа. Попита ме как съм могла да ги постна, бил преброил 4 брадички по себе си. А на мен ми изглежда перфектен. Както и да е, бих постнала въпросната снимка милион пъти, ако това го провокира да ми пише!! <3 Искам да съм в съзнанието му, да мисли за мен, дори да не е така, както аз мисля за него. Искам да съм в контакт с него, да го докосвам и да си играя с косата му. Както и да е! След 15 минути, просто му казах “чао”, защото явно гледаше някакво предаване по телевизията и не изглеждаше особено заинтересован от разговора, а и честно казано наистина беше скучно. Но си помислих, че ме блокира, в смисъл, че си издига стена. Но от друга страна не беше груб и не прекрати разговора, въпреки, че знам, че му се искаше. Не знам.
Вечерта беше още по-интересна. Карън ми писа. Стана на въпрос, че харесвам някой, при което тя веднага се усети.
“Харесваш някого? Кой? Да не е Йоел?”
*в опит да избегна темата*”Та да, трябва да излезем някой път, в Стокман има яки неща!”
“Стеф! КАЖИ МИ! Може и да знам нещо!”
“Знеш нещо? Какво?”
“Първо ми кажи кой е и мога да ти помогна”
*след 30 минути убеждаване* “Ок, да, Йоел е!”
“ЗНАЕХ СИ!!”
“Това дори не прави смисъл, как си знаела, като не се държа специално с него?!”
“Защото аз съм Карън и ги забелязвам тия работи. А и мисля, че бихте били сладка двойка. И защото си мислех преди, че Йоел те харесва.”
“КАКВО, КАК, ЗАЩО ?”
“Играхме на “истина или истина” на рожденния ден на Йамппа и разбрахме, че той харесва някой от училище, който се движи с 2-рокласниците (11-ти клас, а аз тхнически съм 10-ти, но взимам курсове за 11-ти)”
“Това може да е всеки! А и рожденният ден на Йамппа беше на 17-ти септември, смисъл…отдавна е, няма как да съм аз.”
“Мисля, че си ти, обаче…тогава вече беше близка с нас. А и кой не би те харесал? Дори и да не си ти, ще поработим върху въпроса. Обещавам ти, че до края на годината той ще те целуне!”
И тук се спира и аз хипервентилирам, защото дори и да има малка, мъничка вероятност аз да съм, момичето, за което е говорел, бих получила сърдечен удър. Но трябва да проверя!
