Office by Alex Penny
Чаках цяла седмица, за да го видя отново. Беше страхотно, да видя усмихнатото му лице да идва към мен с вдигнати нагоре ръце, викайки “I’m back!” Целият ден мина страхотно, говорихме много в час по История и в крайна сметка си тръгнах щастлива от училище. Little did I know, че това ще е последният ми щастлив ден за много седмици напред.
Вечерта беше ок…предполагам. Бях хиперактивна и усмихната и щастлива и си говорих с него и всичко беше прекрасно. Докато не започнахме да си говорим за our crushes. Знам коя е тя.
Приятелка ми е. По-слаба е. По-красива е. По-добра е. Момичето е страхотно, наистина. Невероятна и усмихната. Не мога дори да кажа, че е кучка, защото не е. И прекарах 2 часа и 30 минути, слушайки за нея, как си връзва езика, когато е до нея и как не знае как да и покаже, че я харесва. Описа всичките неща, които аз чувствам към него, но говореше за друга. И аз бях достатъчно тъпа, за да слушам и в същото време да плача под звуците на тъжна песен, която ТОЙ ми прати (и разбира се я знаех отпреди, доказателство за страхотния му вкус за музика). И ако това не боли достатъчно, казах му да бъде смел и да и каже.
Искам той да е щастлив. Поне аз като не мога, нека той да бъде.
Аз…ще се оправя. Надявам се.
