Четвъртък, последен час - История. По стечение на обстоятелствата седнах до него (отново) и за мое огромно съжаление, беше забавно. Хареса ми. Имам мускулна треска от толкова много смях. И след като свършихме, той ми каза, че знае, че съм казала на Астрид кой харесва….което не е вярно, но не и напълно грешно.
Тъй като тя не престана да ме пита как вървят нещата с него, бях принудена да и кажа, че се отказвам, но тя не искаше да остави въпроса на страна и ме попита “Да не харесва някоя друга?”, при което аз казах “може би!”, при което тя каза, че ще разбере коя е, а аз просто си замълчах, защото каквото и да кажа в ситуация като тази, все ще е следа. Та, нямах голям избор относно тази тема, трябваше да кажа нещо…но все пак си удържах на думата и не казах име, или външен вид, или въобще дали е от училище. Но той май не ми вярва и е леко ядосан, защото Астрид не може да си държи устата затворена и е казала на Клаудия, която отишла при него и го попитала……….патки с патки. Да не говорим, че Саара (да еба майка му да еба) казала на Кайса, Нелли, Емма и Ииса (и Хорхе със сигурност), че го харесвам. ТАЯ НЯМА ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА??? НЯМА ЛИ СИ??? БАХТИ КЛЮКАРКАТА, НАЙ-ВЕЧЕ защото той харесва едно от тия момичета и ако се опита да я покани някъде и тя му каже “Еми сори, ама не, щот Стеф те харесва и не искам да си развалям приятелството с нея”, съм прецакана…ама ултра прецакана. Да не говорим, че сега като цялото училище знае, не е нужно много време, преди да стигне до него. А и сега момичето като знае, всеки път като сме 3-мата заедно ще е неудобно за всички. Тя ще си мисли, че го харесвам (след като и тя го харесва), аз ще си мисля, че той знае, че аз го харесвам, а той ще си мисли, че тя знае, че той я харесва. Еми…………..сладурско, брато. Мерси на клюкарките.
И в петък организирах купон у нас и общо взето всички без 3 момичета (Ноора, Джаз и Кайса) се отказаха, само той не беше сигурен, но след като всички момчета нямаше да дойдат, беше логично, че и той няма да дойде, щото да си единственото момче сред 4 момичета е тъпо…
Та, приказваме си, нали с мацките и на вратата ми се звъни и аз си помислих, че са съседите за нещо и отварям и ТОЙ седи на МОЯТА входна врата с Фанта под ръка и 100 каратова усмивка. Ченето ми падна. Няколко пъти. Последователно. Да не говорим, че изглеждаше убийствено добре. В моменти като този е трудно да си кажеш “Той не е за теб, просто забрави!”
Да не говорим, че си тръгна от нас в 1 часа сутринта, което го направи последния, който си тръгна. Бяхме час и половина сами, гледахме stand up comedy on youtube и се смяхме. А Джаз, на тръгване, ми каза “Мале, чак сега осъзнавам колко много общи неща имате с Йоел”, а тя си няма ни най-малка представа… НЕ МОГА!!!
КАК ДА ГО ЗАБРАВЯ? НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ДАЛЕЧ ОТ НЕГО. НЕ ИСКАМ.