Office by Alex Penny
Нормалните тийнове биха продължили напред, след като видят, че нещата не работят. За моя огромна радост, с него си говоря ВСЯКА вечер с часове, да не говорим, че прекарваме време заедно И в училище.
На 21-ви декември, като се събрахме у нас, стана ясно, че тя и той са заедно. Радвах се за тях, разбира се, все още се радвам, тя е страхотна…но…не мога да кажа, че бих била нещастна ако нещата между тях не проработят. Просто колкото и да искам, не мога да си изкривя душата. Не мога. Чувствам се виновна, задето харесвам заето момче и то момчето на моя приятелка. Още по-виновна се чувствам, че му се наслаждавам, когато ми пише и вътрешното удоволствие, което испитвам когато ме пита “как мина денят ти? защо си тъжна?” или, когато ми каже “ти си яка. A real bro.”, въпреки, че знам, че съм във “френд зоната”…не мога да го предотвратя. Вече 7-ми месец…страх ме е да кажа “любов”, защото ако го направя, рискувам да сгреша, но наистина МНОГО ми пука за този човек. Ама много, много. До такава степен, че чак боли. Нова година у тях също беше по-прекрасна от очакваното… не знам… Защо трябва да е толкова невероятен? Защо трябва да го харесвам толкова много? Мамка му…
